Когато преди година един колега от редакцията ми каза, че е „наредил“ бюрото си за двадесет минути в неделя и от понеделник нататък гърбът му е по-спокоен, го изслушах любезно и не направих нищо. Тази седмица, в София, в края на първата ни година като Fexrido, аз най-сетне отделих същите двадесет минути. Този текст е за това какво направих, какво не направих и защо това има значение в редакционна гледна точка.
Защо избирам да започна от подредбата, а не от упражнения
Поставянето на „упражнения за стойка“ в дневника обикновено завършва така, както завършват всички планове, които изискват воля. Подредбата на бюрото е друг тип решение. То се прави веднъж и след това работи в твое отсъствие. Тялото няма как да не седне правилно, ако столът, екранът и масата вече са на мястото си.
Какво трябва да се случи преди понеделник
Списъкът е кратък и съзнателно скучен. Първо: височината на седалката на стола трябва да позволява стъпалата да са плътно на пода, а коленете — в нивото на бедрата. Второ: горният ръб на монитора трябва да е приблизително на нивото на очите. Трето: дланите трябва да лежат свободно върху клавиатурата, без раменете да се вдигат.
Книгите вършат работата на стойката за монитор
Купчина книги — три-четири твърди корици — заменят успешно специалната поставка за монитор. Това не е елегантно решение, но е честно. Доказвам го от десет години.
Кърпата под лактите променя ден
Сгъвам кърпа на четири и я слагам под китките пред клавиатурата. Това дава мек контакт между костта и масата и спира едно дребно, но постоянно неудобство, което иначе натрупваме с часовете.
Светлината от лявата страна — за дясноръки
Настолна лампа от страната, която не държи химикалката, не хвърля сянка върху листа. Това е стар учебникарски съвет, но в дигиталното време го забравяме, защото пишем на клавиатура. Той обаче важи и за всяко четене на хартия по време на работа.
„Тялото няма как да седне грешно, ако столът, мониторът и лампата вече са на мястото си. Възпитанието го прави обзавеждането.“— Михаил Костов
Кратки паузи без таймер
Аз не използвам таймер за паузи. Вместо това поставих стъклена кана с вода в кухнята, на две стаи разстояние от бюрото. Когато искам вода, ставам, отивам, наливам, връщам се. Така около три пъти на час правя естествена пауза, без алармен сигнал.
Какво научих от ерготерапевт в Пловдив
В разговор с ерготерапевт от Пловдив миналия месец чух един прост израз: „Стойката не се учи. Стойката се обзавежда.“ Това изречение остана с мен и до голяма степен оформя редакционната ни линия по темата. Не предлагаме упражнения. Описваме как да направим средата така, че тялото да реши вместо нас.
Шест неща, които не правя
- Не следя минути пред екрана. Те винаги излизат повече, отколкото бих искал.
- Не купувам „здравословни“ столове на промоция. По-добре нагласи това, което имаш.
- Не правя „вечерни стречинги“. Чувствам се по-добре от десетте минути ходене.
- Не държа телефона на бюрото. В чекмеджето е.
- Не работя без обувки. Тапетите са измамни.
- Не сядам право след хранене. Малко ходене първо.
Какво ще проследявам през юни
През юни ще водя личен дневник за това как се чувствам в края на работния ден — със същата подредба, без промени. Резултатите ще опиша в отделен материал в края на месеца.
Дисклеймер за материала за стойка: текстът е лично наблюдение на редактор. Ако имате болка в гърба или ставите, обърнете се към специалист по физиотерапия.